Накратко бих я синтезирал в следното:
1. Удоволствието от приятното е патологично-обусловено, посредством възбуди или стимули. Удоволствието от красивото е съзерцателно-обусловено, посредством играта на нашите познавателни способности, неангажирани в постигане на познание за предмета.
2. Удоволствието от приятното е заинтересувано от съществуването на своя обект, удоволствието от красивото е незаинтересувано. Поради това в удоволствието от красивото ние възприемаме себе си като независими от конюнктурата и наред с това възприемаме самия красив предмет като свободен от обкръжението му.
3. В удоволствието от приятното ние сме удовлетворени, дори ако чувството на удоволствие e ограничeно само до собствената ни личност, т.е. ако то не е споделено. В удоволствието от красивото, ние, напротив, не само търсим споделимост, но и издигаме претенцията, че красивият предмет би трябвало да подлежи на всеобщо харесване. (В съждението на вкуса ние съвсем не твърдим, че подобно всеобщо харесване е факт, но го изискваме от всеки.)
