Наказание и самонаказание ("Ад" на Данте)

Любопитно е, че всички наказания в Дантевия Ад могат да се разбират и тълкуват като самонаказания. За Данте в определен смисъл самото встъпване в грях е вече наказание. Описвайки мъките на грешниците в Ада, Данте феноменологически се е вгледал в спецификата на мъката да живееш в определен тип грях.

Така например сладострастниците са въртени от непрестанен вихър (на удовлетворяване и неудовлетворение), чревоугодниците се влачат и пълзят в (собствените си) нечистотии, неверниците се измъчват в пламъка на (собственото си) съмнение, самоубийците довеждат духа си до вегетативно съществуване, гадатели и врачки се движат с лице обърнато към гърба, раздорниците сами са разпокъсани и разчленени, лицемерите се превиват под оловото на собствената си лъжа, отвън позлатена...

Казано другояче непосредственото наказание на всеки грешник е в това, че е осъден да живее в едно вечно и неотменимо съжителство – това със самия себе си.

________
За структурата на Дантевия Ад в другия ми блог: виж тук.