Грим - почти незабележим, лицето й говори само за себе си, широко и същевременно остро, изразително. Още една нотка агресия и тя би била грозна. Обаче това, че витае по тънката граница на отблъскващото и не я прекрачва, й придава прелест на императрица.
Любихме се само с поглед - ноздрите й се издуваха, червилото й се разтече, ръцете й бяха настръхнали, дращеше с нокти по масата, кракът й бе опънат напред в желание да намери противодействие. Чертите на лицето й потръпваха, разкривени от болка и страстно неудовлетворение. А очите й гледаха навътре, почти безизразни...
Бележка на редактора: Горният текст бе открит като един от малкото оцелели файлове от харддиск на компютър, принадлежал на Р..
Нещо като самотен остров в морето на опустошението. Някой от
емоционална гледна точка вероятно би съжалил, че запазеното не е нещо
по-деликатно, но си струва все пак да отбележим, че всеки един спомен е
относително деликатен, доколкото не представя предмета си като настоящ.
