'Битие' и 'е'

Има един дефицит в българската дума битие, който се изразява в това, че тя по вид се отличава от всички форми на глагола 'съм' и в това число от неговия инфинитив, който е прието да съвпада с първото лице единствено число. 'Битие' и 'съм', 'битие' и 'е' чисто езиково не си личи да имат връзка.* Битието така да се каже се мисли в българския не от-глаголно, а от-съществително. Така то се свежда едва ли не до застинал предмет или до статукво.

Не е така в руския, който още помни връзката быть – Бытие.
Не е така в повечето европейски езици, където отново битието чисто езиково е инфинитивът на глагола съм: немски sein – das Sein, френски être – l'Être. Или пък причастие от него: английски to be – the Being.

Още повече върху битието тежи родството му с една друга наша дума – думичката бит. Така най-близкият глагол до думата битие на български се оказва глаголът битувам. Ето защо никак не е за учудване, че представлява огромно предизвикателство за българина да мисли своето битие отвъд своето битуване и битност.

А тъкмо трансценденцията на битието по отношение на битността е условие да мисля себе си като личност.

_______________
* Това наблюдение важи единствено и само за сегашно време на глагола съм. В бъдещо време или пък в условно наклонение да бъда изразява недвусмислено своето етимологично родство с битие. Благодарен съм на Нина Димитрова за това напомняне като ограничение на моята теоретична претенция.