Българинът в колективното си житие е особено самосъжаляващ се. Това не му пречи в индивидуален план да претълкува инстинкта си за самосъхранение и хитростта си в талант – „ние българите” (тук колективното първо лице е много или малко привидно) „сме особено талантливи, можещи, креативни. Поставени в една подходяща среда, ние винаги клоним към преуспяване.”
Да, тъжно и хубаво е всичко да зависи от средата.
