Да, давам си сметка, че миналото е минало, че то не може да бъде променено и въпреки това ми се струва, че то е някак насъщно в един паралелен свят. В съзнанието си непрекъснато коригирам действията си в това паралелно минало и очаквам да видя последствията на тези промени в този-тук свят. Уви, този-тук свят остава същият, не мога да избягам от това, което вече веднъж съм сторил. Понякога си мисля, че ужасът на крайността се изчерпа тъкмо с това - времето да е необратимо, еднопосочно. Непрекъснато остарявам с по една постъпка в повече, все постъпки, които чрез ултимативния факт на своята отминалост са винаги вече вкоренени в същността ми.
Съвсем не мога да се отърва от ужасната мисъл, че всеки миг отново и отново, аз съм последица от собствените ми действия, в едно необратимо време. И светът около мен.
