Кант същевременно дефинира въпросния свят като "corpus mysticum* на разумните същества в него, доколкото свободната воля на тези същества при морални закони се намира в пълно систематично единство както сама със себе си, така и със свободата на всеки друг".
Такъв един свят е "само идея, но все пак практическа идея, която действително може и трябва да има влиянието си върху света на сетивата, за да го направи по възможност съобразен със себе си"**.
Една идея допуска безкрайно приближение към себе си, без същевременно да може да стане реалност в никой етап на историческото развитие.
Ето защо заместването на идеята, която е ноуменална, с едно въображаемо историческо състояние на сетивния (феноменалния) свят, е грехът на всяка една утопия.
______________
* corpus mysticum (лат.) - мистическо тяло. Тук Кант използва откровено християнски термин рефериращ към Църквата като 'тяло Христово' съобразно с думите на ап. Павел в Послание до Ефесяни, 4:12.
** Всички цитати са от Кант, Критика на чистия разум, с. 720
