Екстензивни и интензивни величини

Българският език не прави разлика между екстензивна и интензивна величина. Така например ние казваме "много", както когато имаме предвид голямо количество, така и когато имаме предвид висока степен. И съответно казваме "малко", както когато визираме ограничено количество, така и когато визираме слаба степен (на интензивност). И респективно питаме и за двете с един и същи въпрос: "колко?".
Да вземем обаче английския или немския - там има различни изрази по отношение на различните величини - например many и much, и съответно viel и sehr.

А и така би трябвало да бъде, защото екстензивност и интензивност се намират в обратно отношение помежду си. Ето един очарователен пример: когато един мъж обича много жени, той не е в състояние да обича истински дори само една, и обратното - ако той обича истински една жена, той съвсем не е в състояние да обича много такива. Нещо повече, във втория случай "такива" изобщо не съществуват.
И ако в този контекст ми е позволено още едно намигване, следва да отбележа, че оттук става ясно защо на английски е забранено да кажем I love you so many, поне когато визираме една единствена, прекрасна и неповторима личност.

Нека обобщим: екстензивността е величина на количеството, интензивността е величина на качеството. А качеството, схванато динамически, е сила.

Допълнение: Както става ясно от казаното, максималният предел на интензивността е в индивидуалността или дори личностността.

.