Белият лист или tabula rasa символизират един идеал, който представлява тоталната първоначална липса на определения и наред с това тоталната пасивност при получаване на определения. Белият лист, бидейки изписван, не предопределя по никакъв начин самото написано.
Тук се мисли една изначална чистота - да приемаш, без да привнасяш нищо от себе си.Дали детето е такъв един чист лист? Детето обаче никога не е първото, то е винаги вече положено в една следовност от поколения, поради което за нас е еднакво невъзможно да си представим както дете без родители, така и първия човек като дете.
Оттук (поради това, че винаги е вече предпоставен един род, една историческа следовност) чистотата, вътре в тази следовност, се представя като наивност. А в наивността вече се примисля ако не вина, то поне упрек. За да се предпази чистотата от подобен упрек, тя трябва да се заметне още по-назад - в утробата - и да се каже: същински чисто е детето, което все още не се е родило. Преди утробата обаче, ще рекат някои, стои единствено самата плът, [макар и] маркирана с ДНК-знаци. Дали не е тъкмо плътта невинното?
Да, плътта е невинното, само да не трябваше да се раждаме човеци.
_________
Текстът на снимката: Als das Kind Kind w[ar] (Когато детето, бе дете...), началото на стих на Петер Хандке и кадър от филма Криле на желанието (1987) на Вим Вендерс.
