Онтологията има за предмет онова,
което е, докато етиката - онова,
което трябва да е. Така етиката е в състояние да се абстрахира от въпроса дали изобщо нещо
е или по-скоро е
нищо. Т.е. етиката няма за своя предпоставеност битието, а още по-малко живота. Тя не се интересува от това дали има все още останали живи или по-скоро всички са мъртви. Етиката не издига своите изисквания към онези, които са живи, а към онези, които - в случай че са живи - биха искали да гледат на себе си като на
достойни за живот и за щастие.
Предмет на етиката е не битието, не и живота, нежели щастието, а достойнството за щастие.
"Разумът не одобрява блаженството (колкото и склонността да го желае), ако не е съединено с
достойността да бъдем щастливи".
Имануел Кант, Критика на чистия разум, с. 723
