Взаимната любов страда от два вродени и заедно с това нелечими порока - вътрешноприсъщата й
несигурност и
зависимостта, която тя поражда. Нещо повече - опитът за лечение на един от двата порока води до интизифициране на другия. Колкото повече сигурност, толкова повече зависимост, при което любовта се изражда в обсебване и самообсебване, и обратното - колкото повече независимост, толкова повече несигурност, при което любовта се изражда в случайна прищявка.
Бедата е там, че ако успеем да освободим любовта от дори само един от пороците й, с това тя вече е свършила.
