За смисъла от четенето (2)

При четенето ние овладяваме умението да удържаме като актуален един смисъл, докато вече мислим за друг. Това е умението, когато четем едно изречение, не само да не сме забравили за предишното, но и да го имаме предвид като свързано с настоящото. Текстът винаги предполага взаимосвързаност между отделните негови части. Тази взаимосвързаност на смисли трябва да бъде постоянно и тепърва конструирана от четящия, тя никога не е дадена като че в един завършен образ или структура. Ето защо четящият се учи да мисли в конкретното многообразие на множество взаимовръзки, т.е. докато чете, той трябва вече да е съхранил множество предходни елементи „на ум”, които трябва да взима отново и отново предвид с оглед на току що прочетеното.

А всяко едно мислене винаги има за предмет конкретно многообразие от имани предвид определения. Ние винаги мислим сложното; простото не се мисли, то се констатира. Четейки, ние се учим да мислим.

Умствено ограниченият човек е лишен тъкмо от това умение, което се развива чрез четенето. Той винаги „мисли” само това, без заедно с това да е в състояние да вземе предвид и онова. Това означава, че той винаги „мисли” едностранчиво. Така неговият свят често се състои от „прости истини”, които обикновено са в противоречие помежду си. Колкото по-проста е една истина, толкова повече е тя неистина.

Както точно отбелязва Хегел: истината е цялото. Текстът е също е цяло. С оглед на мисленето добре е да се четат цялостни текстове (книги), в интернет се четат само фрагменти.

________
По същата тема: виж тук.