Басист и композитор в Soft Machine, той е един от най-емблематичните, а и най-своеобразни музиканти на Кентърбърийската сцена. Остави огромна следа в джаз и арт-рок музиката, със стил, белязан с особена дълбочина, интимност, изящество и ... категоричност.
В личен план, щастлив съм, че имах шанса да го слушам на живо и да се запозная с него на джаз-фестивала във Варна, 2007. В живота, мисля, той бе такъв, какъвто е и в музиката си - вглъбен и искрен.
Хю Хопър е музикант с невероятно широк хоризонт, открит към множество нови идеи, способен да се сработи с множество различни индивидуалности, участвал през годините в над 40 различни групи и музикални проекти. Не съм слушал негов запис, и убеден съм няма такъв, в който той да е изневерил на себе си и да е направил компромис (от комерсиално или друго естество) с музиката, която живее.
Ето само част от групите и проектите, в които Хю Хопър е участвал (в хронологичен ред):
Daevid Allen Trio (1963), Wilde Flowers (1964-67), Soft Machine (1969-73), Stomu Yamash'ta (1973), Isotope (1973-74), Carla Bley Band (1976-77), Hopper Dean Tippett Gallivan (1976-77), Gilgamesh (1977), Soft Head (1978), Soft Heap (1978-99), Hugh Hopper & Allan Gowen (1978-80), In Cahoots (1984-88), Hugh Hopper FrangloDutch Band (1985-86), Patrice Meyer Trio/Quartet (1985-86), Anaïd (1988-90), Pip Pyle's Equip'Out (1984-88), Short Wave (1991-96), Hugh Hopper Trio (1993), Hopper & Kramer (1994-96), Mashu (1994-98), Hugh Hopper & Mark Hewins (1994), Gizmo (1996), Hughscore (1996-98), Hopper/S. Klossner (1997), Brainville (1998-99), PolySoft (1998-2003), Bone (2001-02), Hopper Picard Franklin Hayward (2001), Softworks (2002-03), Hugh Hopper Franglo Band (2003-04), Soft Mountain (2003), Hugh Hopper & Matt Howarth (2003-04), Soft Machine Legacy (2004-08), NDIO (2004-06), Soft Bounds (2004-05), Clear Frame (2004-05), Colorphone (2006-07), Brainville 3 (2007-08).
Свързани теми: Soft Machine, Hopperation
