Българският език има това философско предимство пред голяма част от чуждите езици, че притежава две различни думи за стойност и ценност. Например на английски, на немски и на френски двете реалности се предават чрез една и съща дума, value на английски, das Wert на немски и valeur на френски. Ето защо value/Wert/valeur може да означава както разменна стойност в икономическата философия, така и ценност в моралната философия.
Разменната стойност на дадено нещо винаги може да се преизчисли в цена. Ценността не може. Иначе казано, ценността няма цена, тя е безценна.
Кант изразява въпросната разлика чрез опозицията цена (Preis) – достойнство (Würde) въз основа на неутрално-общия термин стойност (Wert). Ето неговата прекрасна формулировка:
"В царството на целите всичко има или цена или достойнство. Това, което има цена, на неговото място може да бъде положен еквивалент. Онова обаче, което е издигнато над всяка цена, и следователно не може да бъде заместено с еквивалент, не притежава просто релативна стойност, т. е. цена, а притежава вътрешна стойност, т. е. достойнство."
