Загуба и печалба

Животът има едно фино ниво - отвъд дългосрочните проекти; фино и очарователно. Да забравя какво съм (т.е. професионална реализация, конюнктурно финансово положение, социална репутация, очаквания за в бъдещето) и да си припомня кой съм. Това кой съм, разбира се, не е дефинируемо; в противен случай то би се превърнало в какво; но пък е откриваемо в детайлите, в които аз се явявам пред самия себе си.

Къде се чувствам себе си, колкото и да ми е трудно да го призная? Това всъщност е въпросът - къде се чувствам непринуден? Непринуден от другите, но и непринуден от себе си. Защото да си принуден от себе си е най-тежката принуда - да се изживяваш различен от себе си. Шизиодна е тази принуда, skhizein на гръцки е да се разцепиш.

Та въпросът е да се попитам: къде съм себе си - без да имам какво да връщам и без да имам какво да печеля. Липсата на печалба тук е най-голямата възможна печалба - печеля не нещо, а само някой, именно ... себе си.