Още не съм имал време да изпия и дузина бири, а текстът е вече остарял, пожълтял като стар вестник на слънце. Няма дори и автобиографична стойност, защото всичко лично се е разтворило в ораторската поза на Сен-Жюст или суетните опити за остроумничене. И като награда - гъделът, че си актуален. Ех, този гъдел - най-добрият адвокат на глупостта и лекомислието.
Из дневника на Mаурицио де Агостини
