Радва ме ведрата му монологичност, а също художествената му и тематична разхвърляност. Харесва ми също така, че съм започнал да пиша още по-добре. Това съдя по косвени улики – все по-малко от предишните ми, писани набързо, текстове могат да издържат в стилистично отношение на настоящата ми строга преценка и завишени изисквания.
Това, разбрано диалектически, означава, че съм започнал да ставам все по-малко сериозен. Laudamus!
