12 януари 2008

Върху понятието "опит" /из архивите/


Думата "опит" има двойствен смисъл в българския език. Под нея би могло да се разбира:
1. Еднократно опитване, пробване, а в случай на методична проведеност - експеримент.
2. Цялостта на житейски преживяното, изпитаното, претърпяното.
Носител на втория смисъл е немската дума 'die Erfahrung', която означава нещо като "пропътуваното", от немския глагол 'fahren' (пътувам).

Тук ще иде реч именно за това второ значение на думата. Така опитът винаги предполага цялост, завършеност, той отказва да вирее във фрагментарен свят. По този начин опитът отказва да бъде и отрязък от време, отказва да бъде част от друг, чужд сюжет. Вместо това той сам конструира сюжет. В такъв вид опит времето колабира, то престава да тече другаде - вече няма нито синхрония, нито диахрония.
Аз преживях един такъв опит. С оглед на чуждото (външното) време той продължи просто само един ден. Но с оглед на своето иманентно протичане, той е цялост, завършеност, вековечност (sempiternitas).
Ето защо искам да кажа на хората, с които го преживях: не знам дали ще се срещнем във друга времева вселена, не знам дали ще преживеем друг така завършен свят (в този смисъл не знам дали изобщо може да става дума за продължение), но съм ви благодарен за това пропътувано, защото то започна да диша нов, самостоятелен живот, сякаш откъснато от своите автори - като произведение на изкуството.