13 януари 2008

За различието (т.е. универсалността) на мисленето


Има един дълбоко симптоматичен факт? – Хората, тълпата (das Man) трупа ненавист далеч в по-голяма степен към онези, които мислят различно, нежели към онези, които живеят различно. Защото онези, които живеят различно лесно могат да бъдат подведени в безвредната рубрика „частен случай” или „още един особняк”. Мисленето обаче няма как да мине за частен случай. Това означава, че дори масата на човешкия род си дава сметка за универсална мощ на мисленето, така щото се чувства засегната (опровергана) от него в своето частно съществувание.

Така става ясно и защо тези хора посрещат симулацията на мислене по медиите с такъв възторг – защото им се струва, че виждат неутрализирано в своето явяване онова, което най-много ги безпокои.

Бележка: Аналогично е и в изкуството - симулацията на вкус се възприема с не по-малко телешки възторг с оглед на нейната превенция срещу същинския вкус. Това е така, защото естетическата преценка също почива на априорни критерии.