Красиво и възвишено

В естетическото преживяване винаги се среща напрежението между два момента – преживяване на блаженството и преживяване на страданието. Онези произведения, в които преобладава първият елемент клонят към това да се превърнат в изключително любими, а тези в които преобладава вторият – към това да се превърнат в изключително ценени. Има случаи обаче, в които се преживява единството на двата момента, които случаи едва ли могат да се опишат по друг начин освен като катартични.

Въпросните два момента отговарят на това, което Кант нарича съответно красиво (das Schöne) и възвишено (das Erhabene). Удоволствието от красивото е позитивно, докато удоволствието от възвишеното изключително негативно, то се сбъдва сякаш "насилствено" (Критика на способността за съждение, с. 154).

Ето как Кант по изключителен начин описва преживяването на възвишеното:
„Способността за въображение сама се лишава от свободата ... По този начин тя получава разширение и сила, по голяма от тази, която тя жертва, чието основание обаче е скрито за самата нея; вместо него тя чувства жертвата или лишаването и същевременно причината, на която е подчинена”.