Клод Моне, [Лодки край] Аржантьой, 1875
/Claude Monet, Argenteuil, 1875/
Откак се помня тази картина висеше на стената в хола. Спомням си също как като дете застивах в безмълвен диалог с нея. Признавах й: „Да, цветовете ти са красиви, много красиви…”. Едновременно с това обаче в детско упорство настоявах: „Обаче такива лодки и такива хора няма, всичко в теб е толкова неистинско и лъжливо, художникът ти е нечестен към живота”.
С времето обаче поумнях и разбрах – ако има нещо неистинско и лъжливо – това е самият живот по отношение на изкуството.
