Ако някой направи някому добро неволно, заслужава ли той похвала?
От строго морална гледна точка - не, защото доброто дело ще е напълно случаен резултат от неговото действие. Т.е. от строго морална перспектива понятието "морален късмет" (moral luck) е contradictio in adjecto (вътрешно противоречиво).
И въпреки това в обществото често са възхвалявани действия, чийто добър резултат не е бил търсен от самите деятели. И тук е разбираемо защо Мефистофел, който казва за себе си, че вечно зло желае, а все добро твори - ще е в социален план много позитивна фигура, обичан и възхваляван от всички.
Можем да заключим, че понятието "морален късмет" е резонно само в социален план. При това тук става дума за твърде съмнителна резонност, която обикновено е и натоварена с много лицемерие. - Последното ще е вярно например в случай, че Мефистофел се окаже такъв, че да парадира с добрия резултат от своите действия. Или пък ако се окаже заобиколен от такива люде, които знаят природата му, но въпреки това продължават да го хвалят.
Пояснение: Понятието "морален късмет" често се използва в негативен контекст. Да вземем известния мисловен експеримент относно двамата пияни, които се качват в колите си за да се приберат в къщи. Първият удря пешеходец, а вторият се прибира без инцидент. Макар че двамата носят еднаква отговорност, че шофират пияни, вторият има "морален късмет", че не му се е изпречил някой на пътя.
