В стойката ѝ имаше и грация, и тайнственост, сякаш тя бе символ на нещо.
Джеймс Джойс, Мъртвите
Ние не сме в състояние да разчитаме нещата в света другояче освен като символи. Това съответства на Хайдегеровата структура на разбирането "a като b". При това на второто място (на мястото на, бихме могли да кажем, "символа") стои неизчерпаемият контекст, съобразно който дадено нещо става смислено за нас. Неизчерпаемостта на последния задава и неговата "тайнственост" съгласно думите на Джойс.
Думите "сякаш тя бе символ на нещо" обаче горе означават и нещо повече: ние не само сме склонни да я виждаме като символ, но и не искаме да се откажем от това. Ние искаме да запазим нашето като [...] виждане, държим на него.
