Защо за хора, които не са юристи и нямат съответната школовка, е трудно да четат и осмислят клаузи на договор? Защото зад абстрактния характер на формулировките те не могат да провидят многообразието на възможните казуси, които ще попаднат под тях. Т.е. иззад сухотата на фразата съвсем не изникват възможните житейски ситуации, които биха били релевантни за правилото.
Т.е. това, което им липсва съвсем не е общото правило, а многообразието на материала, който би могъл да се подведе под него. Този недоимък се основава и на липсата на съответен житейски опит. Невъзможно е всеки от нас да е попадал в цялото множество от ситуации, които е пригоден да адресира един формален договор.
Тук съответно не става дума за недостиг на способност за съждение или на интелект, а за неспособност от страна на индивидуален човек, разчитащ само на ограничен опит, да бъде предвидено богатството на живота. Ето защо познаването на прецедентите е толкова важно - защото човек не би могъл да се справи с новото без да познава аналогични случаи от старото.
Способността за преценка, за да може да функционира пълноценно, трябва да се основава върху владеенето на огромен материал от аналогични казуси.
Културата в този смисъл би могла да бъде схваната като колективна памет за партикуларни случаи, които се намират в аналогична връзка спрямо многообразието на настоящето.
