Болестта партикуларизира. Тя те прави и частен и частичен, защото те фиксира върху собственото ти тяло и неговите функции. Болестта партикуларизира и защото рязко ограничава възможните контакти със света и другите хора.
Болестта партикуларизира и защото несподелимостта на болката те капсулира във фалшив балон, създаден изключително от интензивни усещания и фантазми индуцирани от тях.
Същото може да се каже дори и в по-голяма степен и за болестта в преносен смисъл, болката за умиране, отчаянието (hic - препратка към Киркегор).
