"Трансценденталното Аз няма никакво вън от себе си (kein Draussen); това би било напълно безсмислено. Единствено емпиричното аз има вън от себе си, и просто затова, че то е положено в трансценденталното Аз като член от света, от пространствено-времевия свят, като живо тяло (Leib), като одушевено тяло, и душата на това тяло като познаваща нейното вън, а именно (познаваща) всичко това, което е светът, а не самата тази душа, неговата (на емпиричното аз) отредена душа."
Husserliana, Band 36, S. 179
Текстът не е много плавен, но все пак трябва да се има предвид, че той е от ръкописното наследство на Хусерл, том 36, текстовете по Трансцендентален идеализъм.
Самият Кант използва същия термин "положен" (gesetzt), когато говори за това как емпиричният аз е положен от спонтанният, от определящият Аз в полето на вътрешното сетиво. (В тази връзка виж по-подробно книгата ми Кант и проблемът за вътрешното сетиво, с.143-48.)
Важен акцент от горния текст на Хусерл е и това, че емпиричният аз първоначално и непосредствено познава своето външно, света, нежели самия себе си. Това пряко съответства на екзистенциалната структура, която Хайдегер по-късно назовава бъдене-в-света.
