Плутарх по-късно подема това очарователно разграничение, отбелязвайки в животописа на Ликург, че разголването на младите спартанки и спортните игри между тях пред мъжки очи се правят, разбира се, не от геометрически, а от еротически съображения.
Във всяко съзерцаване на голо женско тяло обаче могат да присъстват и двата елемента, при това така, като че те да са независими един от друг. Геометрическото очарование от формите на женското тяло може да въздейства сякаш свободно от плътския нагон, за чието провокиране те като че ли единствено са (съз)дадени.
И всъщност усетът за сякаш напълно случайното съвпадение между удоволствията от геометрическото и еротическото може да извика у чувствителните натури една болезнена нега по онова невъзможно състояние, в което бихме били само духове.
Болезнено е например, освен че мога да съзерцавам женските гърди и венерени извивки, че мога освен това да ги докосвам или дори да ги подуша.
Любопитно е, че пиесата на Макс Фриш - Дон Жуан или любовта към геометрията - заиграва със същото различие между еротическо и геометрическо като набелязаното от Платон. В пиесата е представен един нов образ на Дон Жуан, у когото омайващата сила по отношение на различните представителки на нежния пол се явява най-вече странично следствие от неговия копнеж по рационалното (геометрията). Жените са едновременно вбесени и привлечени тъкмо от това, че бидейки с тях, те не могат да го имат изцяло.
Всъщност за да изпита жена подобен болезнен и неосъществим копнеж (нега) в нея трябва да има поне нещо искрено интелектуално - например да е способна смътно да си представи, че продължава да е жена, но наред с това да е лишена от тяло. Но как е възможно това?
______________________________________
* В българския превод на Платоновата Държава от Александър Милев се говори за еротически и геометрически "необходимости", което като превод е неадекватно и може да бъде сериозно подвеждащо (защото читателят може да сметне, че става дума за необходимостта на самите геометрически положения). Гръцкият термин ἀνάγκη, който е използван от Платон, освен необходимост (в логически, математически или метафизически смисъл) може да означава също и принуда, в това число и вътрешна принуда, т.е. нужда, потребност.
