Групата, която ме накара отново да се разплача, е Gnidrolog. На пръв поглед невзрачна и не толкова значима група в направлението progressive-rock в началото на 70-те, само с два албума. Но музиката в тези два албума е еманация на музиката, която през всичките години на късното студентство и доктурантурата ми (1995 - 2003) аз страстно търсих и слушах. Групите които бих споменал в тази връзка са Gentle Giant, Yes, Genesis, Caravan, Van der Graaf Generator...
И ето, че открих Gnidrolog едва сега, близо 15 години по-късно. Някой (а може би самият аз) скептично и леко снизходително би казал: "Аха, ето го сантиментът на личната история". - Да, това е така, но Gnidrolog, едно за мен съвсем ново откритие, ме накара да се уверя, че аз съм същият човек през всичките тези години и че не съм изневерил на себе си.
Със сигурност не това е функцията на изкуството - да подпомага утвърждаването на увереността в личната ни идентичност. Но че това е едно от неговите най-неочаквани и вълшебни ефекти - аз бих приел на драго сърце.
