Обичам да съзерцавам ситуациите, когато вече са се слегнали в паметта ми.
И тъй като не съм благословен с живо чувство за хумор, нито със ситуативно остроумие, едва в последствие мога да оценя комично-очарователния аспект на някои от тях.
И да погледна снизходително дори на онези негативни емоции, които са били доминиращи на момента.
Та нека е благословено ложето на паметта!
