Две симптоматично близки крайности

Най-радикалната естетизация на сексуалния акт, на която съм попадал, е у Никос Казандзакис, "Капитан Михалис". Там двама прокажени, от критската колония за прокажени, се любят, плътта им се разкапва, дупки зеят на мястото на носовете им, а те продължават да насилват тялото си срещу това на другия.
Все таки си мисля, че у човек има твърде много рефлексия и описаното е на границата на възможното. Човек преимуществено континуално ситуира себе си тъкмо съзнателно спрямо света си. Точно поради това самоубийствата идват в по-честия случай поради излишък на рефлексия, а не поради неин недостиг и съвсем не по естествен подтик.

Но както 1. излишъкът от рефлексия, така и 2. природната първичност са у човека болестни състояния. Не случайно, поне по външна симптоматика, те твърде често много си приличат. У княз Мишкин (Идиот) на Достоевски те дори като че да съвпадат.