Колко е хубаво да нямаш роднински връзки със света! Да си нов и напълно непознат тук. Да нямаш среда, да нямаш задължения. Тепърва да се раждаш, без родители. Да умираш, но от само себе си. Да нямаш история. Да си нов всеки нов момент. Сякаш нищо не е било и няма да бъде. Сякаш нищо не може да бъде прекъснато и нищо не може да бъде продължено. Сякаш няма последователност, но и няма фрагментарност. Като че ли всичко може да бъде обърнато с хастара навън.
Колко е хубаво да си жив,
но без време...
