Хана Арент
Сред най-неочакваните, защото този бунт не е съвсем събитие от нашия свят и век, а по-скоро от един друг свят, който е призван да бъде коректив на нашия.
Браво на смелостта на тези млади хора, които не се колебаят да се поставят като граждани на този, другия свят, с риск да бъдат отхвърлени от нашия.
Историята се прави тъкмо от смелите.
Допълнение:
Ваня снощи съвсем непраднамерено разгърна изданието на Хана Арент, Насилие и политика и първото изречение, върху което падна погледът й, бе горното, на с. 39. Има нещо като красиво знамение в това - в този тъй симптоматичен и непринуден от нас паралел на днешните събития със студентските вълнения от 1968.
И ще прибавя един цитат от Кант, този път съвсем преднамерено. На с. 722 от Критика на чистия разум Кант говори за идеала на един интелигибилен (т.е. умопостижим) морален свят. И добавя: "Чрез разума трябва по необходимост да представяме себе си като принадлежащи към един такъв [морален] свят, въпреки че сетивата не ни дават нищо друго освен един свят от явления". А в този свят от явления хората са задвижвани сякаш изцяло от сетивни, т.е. себични подбуди.
