1. Като теория на управлението:
A/ Всеки трябва да има възможност да се изкачи до върха (бил той политически или корпоративен) и B/ властта следва да се получава единствено и изцяло според заслугата (merit).
2. Като социална политика:
Държавата трябва да осигури възможност за социална мобилност на всички членове на обществото, но оттук нататък тя не бива да се меси с излишни регулации. Всеки, който е успешен, е заслужил това с усилията си, докато съответно губещият трябва да вини за това единствено самия себе си. Държавата не бива да преразпределя блага като отнема от успелия член на обществото за да даде на неуспелия, защото това би демотивирало първия, и съответно би поощрило мързела на втория.
3. Като идеология:
Малко или повече меритокрацията е идентична с американската мечта - всеки има възможност да успее, стига да го иска достатъчно силно и да инвестира съответните усилия (hard work).
***
Какви са проблемите свързани с меритокрацията?
1. Не е ясно какво следва да се разбира под заслуга (merit). Привържениците на меритокрацията клонят към това да акцентират върху усилията, положени за постигането на определена цел. Но природните таланти са разпределени неравно измежду хората. Един човек може да постигне с малко усилия резултат, двойно по-голям от онова, което друг човек постига на предела на силите си. Въпреки това меритократите ще застанат на страната на първия. Излиза, че това, което те ценят всъщност са не усилията, а резултата (или индивидуалния принос към общия продукт), независимо от положените усилия.
И наистина: заслугата е морален термин и тя не може да има икономически измерими последици, за разлика от приноса, който има такива.
Т.е. меритокрацията, съвсем неправомерно, се опитва да привлече на своя страна и морални аргументи, не само прагматически.
2. В една конюнктурна историческа ситуация, условията ще подкрепят таланта и усилията на работещия в дадена област, докато в друга конюнктурна ситуация, те биха му попречели. Т.е. индивидуалните постижения и тяхното признание в социален план винаги зависят и от външни (контингентни) обстоятелства. Човек не бива да неглижира призванието си, фетишизирайки успеха.
3. Меритокрацията като идеология е травмираща. Тя винаги е фиксирана върху идеята за "изкачването" в социален план. В подобна фиксация човек забравя за случайностите и многообразието на факторите в живота и отчита всеки "неуспех" като собствена „заслуга”. Страхът от провал и съответно стресът стават негови редовни спътници. (Така в американското общество най-ужасната стигма, която могат да ти лепнат, е определението loser).
_____
Речник: Меритокрация - от meritum (заслуга) + cratia (власт), буквално "власт на заслужилите".
Любопитно е: въпреки че подобни идеи са засвидетелствани исторически много по-рано, терминът "меритокрация" е използван за пръв път едва в средата на 20. век от английския социолог Майкъл Йънг, при това в ироничен смисъл.
***
Виж и един мой предишен текст: за страха от провала.
