Но отговорът отдавна вече не е този. Ще си спомните ли скоро да сте гледали реклама, в която да се възхвалява качество? – Едва ли. Всички реклами напоследък се преварват в това да възхваляват преживяванията, които бихме имали с продукта, ако си го купим. Отвсякъде ни се внушава: "Ти вече не си купуваш стока, а преживяване, а продуктът е съответно твой партньор в преживяването. Така че внимавай да не останеш назад в придобиването на нови емоции."
Дори ако оставим настрана перверзната страна в това внушение, можем да видим, че тук под комерсиална атака се намира най-личното, което ни е останало – собственият ни свят от преживявания и интимната съвкупност от значения, която ги актуализира.
Десубстанциализирайки вътрешния свят, рекламата всъщност десубстанцилизира и външния. Какво би останало от действителността на човека и нещата около него, ако вече той "съществува, работи и мисли" единствено и само за да откликва все по-ефективно на стимули, подбудени в него от един изкуствен "свят" на реклами и псевдо-реалности?!
