Малкият ми син Антон скоро ще навърши две години и подобно на батко си на същата възраст - все още отказва да проговори. И въпреки това, той настоятелно държи да общува, в това число .... и по телефона. Изразните му средства се състоят от цъкане с уста, характерно сочене с пръст и приглушени възгласи на ентусиазъм, но пък за какво е нужно нещо повече, при положение, че това, което следва да бъде обяснено, стои толкова ясно в съзнанието?!? Яснотата е самодостатъчна, за какво тук има нужда от някакви си думи?
Очевидно, думите могат само да замъглят съзнаваното съдържание. И за Антон проблемът с разликите в съзнанията и в перспективите към света съвсем не стои -
това, което е ясно, си
е ясно.
Единственото, което може да се очаква, е яснотата да бъде споделена.
А споделянето е не дума, а жест.
***
Евидентност (Evidenz) е термин от феноменологията на Хусерл, който обозначава непосредствената очевидност / яснота на дадено съзнавано съдържание.
