Дори ирелевантното към морала или евентуално надхвърлящото морала бива аморално (т.е. противоположно на морала), доколкото не взима в предвид автономията на разума и следователно е в състояние да разглежда волята ми единствено и само като патологично определена (влизайки в противоречие с категорическия императив).
***
Ориентир:
"Свободата в практически смисъл е независимостта на волята от принудата на подбудите на сетивността. Защото една воля е сетивна, доколкото е афицирана патологично (чрез мотиви на сетивността); тя се нарича животинска (arbitrium brutum), ако може да бъде принудена патологично. Човешката воля наистина е arbitrium sensitivum [т.е. е сетивна], но не brutum [т.е. не е животинска], а liberum [е свободна], защото сетивността не прави постъпката й необходима, а по-скоро на човека е присъща една способност сам да се определя независимо от подбудите на сетивността."
Кант, Критика на чистия разум, с. 538
