Малкият ми син Антон обожава да дава. Сутрин посреща подавайки нещо, било то чорапче, играчка или някаква дребна вещ. Или пък навън, на разходка винаги ще подаде камъче или листо. В неговия свят нещата наоколо съществуват именно за да бъдат давани; те са първични почини за общуване.
И наистина - един подарък никога няма единствено и само вещно измерение. Подаръкът е всъщност общение - единството на даване и приемане.
Във връзка с това се сещам, че на друго място бях писал, че вещите първоначално са елементи не от един абстрактно обективен, а от един интерсубективен, междуличностен свят.
________
Антон скоро ще навърши година и четири месеца.
