Това е така, защото уважението, което изпитвам към собствената ми личност, ограничава самоснизхождението и унищожава арогантността.* Нещо, което е видно от факта, че достойните хора са във висша степен критични към самите себе си.
Критичността към самия себе си може да приеме и една виртуозна естетическа форма, която е по силите на малко хора. Това е самоиронията.
Така, парадоксално, самоиронията се явява форма (не толкова етическа, колкото естетическа) на себеуважението.
______
* Вариации върху тема от Кант, Критика на практическия разум (За мотивите на чистия практически разум).
