Историята на Р.: Глас през храста

Бях забравил да чувствам детайлите, бях забравил да усещам различията. В едно ежедневие, в което процедурите са установени, аз забравям да възприемам света си. Аз тека по установените канали, минавам през отверстията на най-малък натиск, следвам импулсите към предзададената ми цел – всичко останало се превръща в излишно дразнение. - Да стигна дотам, че да превърна живота си в ненужно дразнение!

Откровението на един храст ме върна към истината – не, храстът не пламтеше, ни говореше. Бе само лек вятър, полъх през листата, всяко едно от които трептеше различно, неповторимо. Потрепваха не в синхрон, без конвенция. И точно в това е въпросът - не бих могъл да приема, че едно такова многообразие от детайли е излишно разточителство, не бих искал да приема, че нюансите в гласа на този храст са въпрос на чиста случайност.

Не, аз не съм Мойсей, но чух глас през храста.