Бащинство и страх

Откакто синът ми започна да се движи активно, сякаш цялата ми виталност е отчуждена от моето тяло и прехвърлена в неговото. Аз съпреживявам неговата радост от движението, ликувам с неговото ликуване, боледувам с неговите болежки, виждам и откривам света нов през неговите очи, възприемам веществеността на нещата чрез неговите сетива.

Но това на пръв поглед завоалирано отчуждение придобива природата на същинско най-вече в невъзможността да споделя и усетя неговата болка. Да, аз не съм в състояние да възприема в моето тяло болката, която той усеща в неговото. Само да бих могъл, струва ми се - аз бих могъл да преценя доколко е оправдано всяко едно притеснение. Сблъскването тъкмо с тази невъзможност непосредствено се превръща в преживяване на страх и неизвестност.

Виталността ми вече е вън от мен, топурка ежедневно с малки крачета наоколо ми и поради това аз се чувствам напълно неспособен да я владея.

_____________
Петър скоро ще навърши три години и два месеца.