Отнасянето на човека към самия себе си не като към природно същество, а като към лице или като към проект за себе си, изисква обаче да бъдат снети претенциите на всяка една предзададена подредба.
Ето защо екзистенциалната нагласа задължава по принцип към суспендиране природността на човека и респективно изначалието на някаква негова "готова" същност.
"Човешката природа" или humanitas е неминуема жертва на всеки един последователен екзистенциализъм.
