Тя обикновено е съпътствана от феномени, които са й чужди и които я помрачават: страх, гордост, възнегодуване, самосъжаление и отново страх, много страх. Онзи, който се моли със страх в сърцето, никога не е искрен, строго погледнато той съвсем не се моли. Единственото, което той иска, е възможно най-бързо да бъде изведен от състоянието, което го е принудило към молитва. Той си представя едно подобно извеждане по един изцяло външен и механичен начин.
Онзи, който се моли със страх в сърцето, всъщност се „моли” на един deus ex machina.
