За един съвременен наблюдател би могло да изглежда другояче, само доколкото той историфицира и мистифицира (историята като съдба) тяхното съдържание, т.е. гледа на тях не само от перспективата на времето, но и от перспективата на историческия (историко-философския) наратив (при което тук той тихомълком вмъква и своя).
Допълнение:
Пост-хайдегерианското мислене вече се характеризира с това, че освен че историфицира "битие" и "нищо" - самодоволно в самоиронията си - историфицира и собствената си гледна точка. Последното е възможно, а дори задължително, също и от перспективата за един претендиран "край на историята".
