Както е известно, а и си личи от самото име, месец
март (или по-точно казано месец
марс) съвсем не е това, което е (
виж тук). Наред с това настоящата тема съвсем не е ретроспекция, макар че съдържа препратки към на пръв поглед отминали теми. Няма нищо отминало в насъщното, та затова и настоящата тема е по-добре да се схваща било като осъзната рефлексия, било като нарцистично обръщане (или намигване) на един дневник, или по-точно на неговия автор, към самия себе си. И тъй като завършен нарцисизъм е само онзи, който нарцистично се опиянява от самия себе си в качеството си на самоотношение, т.е. това е един нарцисизъм от второ ниво, като такъв той е длъжен тук най-малкото да упомене за себе си.
Това начинание обаче, аналогично на феномена с привидността на пола на месец март, съвсем не е посветено на Нарцис, а най-вече на Мнемозина, майката на музите. Затова нека си припомним:
Луната, Саламбо и Танит /
тук/
Има книги /
тук/
Лудост или разум /
тук/
В почин към-то или из-от Оскар Уайлд /
тук/
Портрет /
тук/
Ноемврийска ретроспекция /
тук/
Смъртта на изкуството /
тук/
