Но не, филмът не Сузане Биер в никакъв случай не е просто контраст спрямо актуалния визуален кино-навик, ефект, към който явно се сили напоследък т.нар. "независимо" кино, което в бунта си срещу Холивуд започва да се превръща в нещо не по-малко тенденциозно, грозно и ограничено от самия Холивуд.
Прекрасното във филма на Сузане Биер е другаде, а именно в това, че той е филм за хора, а хората от своя страна са нещо същински и очарователно различно от човешкия ресурс. Т.е. това е филм за деликатността, чувствителността, наранимостта и многообразието на човешкия жизнен свят, и същевременно филм за насилието, грубостта, страха и жестокостта, филм за безчовечността като същински човешки елемент. - Да бъде разглеждана безчовечността като нещо дълбинно човешко, като нещо твърде човешко, за това се изисква висше майсторство не просто на режисьор, но и на разказвач. В този план филмът е един наистина задълбочен поглед върху проблема за автентично човешката акция или реакция срещу насилието.
И точно в това - в автентично човешкото - филмът успява, т.е. той успява в най-великото, като с това ми твърдение съвсем не искам да пренебрегна другите достойнства на филма - прекрасната актьорска игра, майсторската камера, умелата и сякаш непринудена инсценировка, завладяващия контраст между двата свята - Дания и Африка, и двата твърде човешки...
Гледайте този филм и ще гледате нещо наистина добро, нещо което със сигурност блажено ще ви отдалечи от пошлите - едновременно грубиянски и наивни - алегории между черни пернати и саморазрушителния перфекционизъм на изкуството.
