Аз съм поетична натура. В този смисъл книгата ми за мен би била самата моя поетична натура обърната към себе си.
Не, аз не живея в ежедневието. В ежедневието аз съм кукла на конци, подръпвани от мен, от другите, от правилата за движение, от желанията на тялото ми.
Ежедневието, битът, другите, тялото ми - това е моят ступор, не, това е моята смърт. Аз съм жив единствено и само в книгата си. Тук аз раста и самонараствам, тук се самоизяждам. Тук седя сам на трапезата и никой няма да сподели ястието ми.
