Р. чува глас

Р. не чуваше как пресният сняг скърца под стъпките му. Каза си, тук, в това място колабира не само зрението, но и слухът. Не само няма шир, но и поради непрестанния фонов шум е невъзможно да се чуват звуци от разстояние. Да, тук просто няма разстояния, аз съм натикан обратно в себе си, отнета ми е възможността на всяко другаде.

Изведнъж той все пак чу глас. Гласът се носеше отдалече, заглъхваше бавно в студения въздух. Трудно му бе да определи дали е женски или детски. Трудно му бе да проумее, че някой го е допуснал. Трудно му бе да си повярва, че отново има отстояния, такива, които да бъдат преодолени до близост.