Феноменологията: обективен свят и обективиране

За Хусерл и феноменологията „обективният свят” съвсем не е изначално трансцендентен (т.е. не е отвъден по отношение на нашите познавателни актове и чрез това недостижим и непознаваем), а е трансцендиран, т.е. полаган отвъд, отчужден и отчуждаван чрез формализиращи актове от непосредствените данни на съзнанието.
Поради това „обективният свят” не е изначално даден, той съвсем не е положен в една саморазкриваща се очевидност (Evidenz).
Съобразно това във феноменологията не може да се говори за никаква предрефлективна обективност на обекти, а за обективиране на обекти.

За Хайдегер като феноменолог обективирането всъщност е преходът, чрез който нещата от подръчни (zuhandene) в непосредствената загриженост, стават неутрално налични (vorhandene) в дистанцираното научно-теоретическо отнасяне.

По темата виж също Хусерл: иманентност и действителност (тук) и За Хусерл и феноменологията (тук).