Четенето пряко ангажира мисълта и въображението по дешифриране и конструиране на смисъл. А смисълът не е изначално даден в текста - за да стане смисъл, той трябва да стане смисъл за нас. - Само активно разбраният смисъл може да бъде и наш*.
Четейки, човек се учи да мисли и да въобразява, дискутирайки текста със самия себе си. Четенето, това е диалог на душата със самата себе си, с изходна и опорна точка самия текст. Онзи, чиято душа не е привикнала към един такъв вътрешен разговор, той и не може да даде нищо от себе си.
_________________
* При четенето на художествена литература има една много важна амбивалентност - смисълът трябва да остане толкова чужд, колкото и да стане наш.
