В миналото рефлексията върху общата, родствена кръв и плът е имала свойството да субстантивира индивидуалните съзнания, те са били склонни да търсят тъкмо в кръвта своята идентификация. Индивидуалното съзнание се е чувствало лишено от субстанция, ако не е гарантирано кръвно. Кръвта се е схващала като общия медиум на живота - смесването на кръв или консумирането на обща кръв е превръщало хората в кръвни братя. В
Ад на Данте, Бертран дьо Борн, който е разлъчвал хора с обща кръв (синовете на Хенри II от баща им и един от друг) сам е разлъчен от главата си, която носи с ръка като фенер.
Съвременното кръвопреливане обаче, в което критерий е не родството, а кръвните групи, разпръснати сякаш случайно между хора с различен темперамент и произход, е започнало да обезсилва тази субстанциална мощ на кръвта. Анонимната кръв не е родствена кръв, тя вече е не медиум, а само вътрешнотелесен медиатор на кислород и храна. Анонимната кръв вече не носи идентификация на съзнанието. Неговото без-родство първоначално е било негово у-родство.
Сега е призвание единствено на самото съзнание, крехко в своята безсубстанциалност, да открива и загубва своето родство с Друг.
